В нашата епоха на все по-голямо обездвижване, напрежение, нередовно и нерационално хранене запекът е твърде често срещащо се страдание. Той не е безобидно състояние. Със смущенията в храносмилането и задръжката на токсични вещества може да стане причина за увреждане в различна степен на целия организъм, включително на сърцето, черния дроб, нервната система и др.
Всичко това е предпоставка за твърде честата употреба на слабителни средства, по-голямата част от които са от растителен произход. Използвани само при нужда и внимателно, те могат да бъдат полезни. Когато се вземат продължително и в големи количества, стават опасни и могат да предизвикат сериозни смущения. Честата им употреба става причина за привикване към тях.
Растенията със слабителен ефект, както всички слабителни препарати, не трябва да се прилагат при запек, който се дължи на органични промени в червата с продължителен спазъм, както и при коремни болки с неизяснена причина.
Употребата на тези растения трябва да бъде внимателна и след предварително съветване с лекар.
Растителните продукти със слабителен ефект действат по различен начин:
1. Голяма част от тях са дразнещи вещества (рациново масло, антрахинонови гликозиди и др.). Те възбуждат рецепторите, предизвикват засилена перисталтика на червата и дефекация. Ефектът на антрахиноновнте гликозиди настъпва късно, тъй като дразнещото вещество се получава след ферментативното разпадане от чревните бактерии.
2. Друга голяма част растителни продукти (нишестета, гуми, пектинови вещества и др.) имат способността да поемат вода, при което набъбват, увеличават многократно масата си, разпъват чревната стена и предизвикват дефекация.
3. Растителните масла облекчават изпразването на червата, като „смазват“ чревната стена и изпражненията и улесняват придвижването на последните. Те затрудняват и всмукването на водата.
В зависимост от силата на своето действие улесняващите изпразването на червата средства се наричат аперитивни (когато леко стимулират чревната перисталтика), слабителни (когато предизвикват безболезнена дефекация) или очистителни (когато предизвикват дефекация, придружена с колики).
Броят на растенията със слабителен и очистителен ефект е много голям. Тук ще изброим само най-често използуваните:
1. Зърнастец
Описание: Храст или дърво с височина до 6 м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки. По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6–9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковндни, отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май—август, а плодовете узряват юли-октомври.
Разпространение: Разпространено е из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.
Понякога се смесва с кори от други дървета: елша, зърник, гроздовидна череша, и разни видове върби . Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).
Не трябва да се събира и планински зърнастец, тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.
Употребяема част: Кората се събира рано през пролетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала една година или изсушена при 100°С в продължение на 1 час.
Действие: Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.
Приложение: За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8–10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.
Начин на употреба: Корите се прилагат в отвара, получена от 1–3 супени лъжици надробена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.
2. Слабителна зърника
Описание: Храст или ниско дърво, 3–5 м високо, с грапава сивочерна кора. Клонките са повече или по-малко срещуположни и често завършват с тръни. Листата са срещуположни, елипсовидни или закръглено яйцевидни до почти кръгли, 2–5 см дълги и 2–3 см широки, на върха тъпи, късо заострени, по края дребно назъбено напилени. Цветовете са зеленикави, еднополови, събрани в снопчета по 10–15 в пазвите на листата. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 4. Плодовете са сочни, костилковидни, кълбовидни, черни, блестящи, 6–8 мм в диаметър, с 3-4 костилки. Цъфти май-юни, а плодовете узряват август - септември.
Разпространение: Разпространено е из разсветлени широколистни гори от низините до планинския пояс, нарядко в цялата страна, докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част: Използват се узрелите плодове, листата и кората.
Действие: Подобно на слабителния ефект от кората на зърнастеца, но по-меко.
Приложение: Прилага се при страдащи от запек хипертоници, парализирани болни и др. Поносимостта към плодовете на зърниката е по-добра от тази към кората на зърнастеца, тъй като съдържанието на антрахинон в тях е по-малко. В народната медицина растението се използува и външно при гнойни рани, при краста и др. Прилага се и за спиране на млечната секреция у кърмачки.
Начин на употреба: Плодчетата на зърниката могат да се консумират пресни сутрин на гладно (10–20 плодчета) или сварени в сутрешната супа. Изсушени, те се счукват и се заливат с 250 мл студена вода и след като престоят в нея 8 часа, извлекът се прецежда и се изпива на 2 пъти (може и подсладен).
3. Сиротица
Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо, членесто коренище и 20–60 см високо стъбло. Листата са срещуположни, полустъблообхващащи, ланцетни, в горната част назъбени. Цветовете са единични, разположени в пазвите на листата на дълги дръжки. Чашката до основата е петделна с линейно ланцетни дялове. Венчето е тръбесто, около 2 см дълго, на върха с почти двуустиа коронка, бяло или жълтеникаво, с редки надлъжни виолетови жилки. Тичинките с добре развити прашници са само 2. Плодът е широко яйцевидна, заострена кутийка, около 5–6 мм дълга, Цъфти от юни до септември.
Разпространение: Разпространено е из влажни ливади, край мочурища и по брегове на водоеми в цялата страна.
Употребяема част: Използува се надземната част, събрана по време на цъфтеж.
Действие: Има очистителен ефект, придружен от силна болка и колики, затова трябва да се прилага само при хора със здрави черва и стомах. Действува диуретично, противоглистно, блювателно (предизвиква повръщане).
Приложение: Стръковете се прилагат при атоничен запек, при лошо храносмилане и лениви черва, при задръжка на вода в организма (различни видове отоци), при чернодробни страдания (предимно свързани с отоци), против чревни паразити, при сърбеж и др. Билката съдържа силно действуващи отровни съставки и нейното действие е силно и драстично, затова трябва да се приляга много внимателно, само при предписание от лекар и под негово наблюдение.
Начин на употреба: Дневната доза е запарка, получена от 1–2 чаени лъжички оситнена билка, залята с 250 мл вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива на два пъти. В по-големи дози билката предизвиква повръщане.
