Описание: Разклонен храст или дърво, високо до 3 м и рядко до 8 м, със силно развита коренна система. Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях (като чертички) и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3 до 9 листчета — с яйцевидно продълговата форма, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. Тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май—юни.
Разпространение: Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места в цялата страна.
Употребяема част: За лечебна цел се използуват най-често цветовете, които след изсушаване на сянка се пресяват през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. По-рядко се употребяват корените.
Химичен състав: Цветовете съдържат малко количество етерично масло, съста-вено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифе-нолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, така също и гликозидни вещества с потогонно действие, слузни и малко дъбилни вещества.
Действие: Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие. Листата действуват диуретично и слабително. Плодовете имат слабително и диуретично действие.
Приложение: Цветовете на бъза се употребяват при хрема, ангина, кашлица, пресипнал глас. В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотенция, хемороиди, подагра. Отвара от листата се използуват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм. Чай от цветовете се използува за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
Начин на употреба: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10–15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, които се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармалад, който се употребява като диурегично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 мл вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар