ЛЮТИВА МЕНТА (ДЖОДЖЕН)

Описание: Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение с разклонено от основата, често тъмновиолетово стъбло, високо 30–90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 4–8 см дълги и 1,5–4 см широки, в основата сърцевидни, на върха заострени, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етеричномаслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е с 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, почти правилно, четириделно, с малко по-широк и леко изрязан горен дял. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти през юни - юли. ОТГЛЕЖДАТ СЕ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ.

Разпространение: В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Мента, някои от които се използуват в народната медицина, като например бласкунът, дивият джоджен, водният джоджен, дълголистният джоджен и др.

Употребяема част: Използуват се листата и стръковете.

Химичен състав: Лютивата мента съдържа 1–3% етерично масло с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50–60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма. За качеството на маслото има значение и наличието на други съставки като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа кетонът ментон (10–15%), който има приятна миризма. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол и др. В листата се съдържат 6–12% танини, горчиви вещества, флаво-ноиди, никотинова киселина и др.

Действие: Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действуват болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.

Приложение: Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прилагат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаления на дихателните пътища.

Начин на употреба: Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 мл вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.
При зъбобол и възпаление на венците се препоръчва жабурене, при болки в гърлото – гаргара. Може да се използва за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, както и  за инхалация при бронхиален катар. За жабурене и пиене, листата трябва да се киснат 8 дни в червено вино (1:10). При лош дъх се използват по 2 супени лъжици след ядене.