Описание: Многогодишно тревисто растение с едро, до 30 см дълго, дебело, косо възходящо или хоризонтално коренище, покрито с остатъци от листни дръжки на миналогодишни листа. Листата са до 1 м дълги, с по-къси от петурата дръжки, в очертание елипсовидно продълговати, два пъти пересто нарязани. По долната страна на листата от двете страни на средните жилки на дяловете от втори порядък в две редици са разположени сорите (група спорангии). Те са покрити с ципесто бъбрековидно покривало (индузий), което в началото е сиво, а после червенокафяво. Спорите узряват през август—септември.
Разпространение: Разпространено е из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 м надморска височина.
Употребяема част: Използува се коренището, което се изважда през есента или в ранна пролет. Да не се смесва с коренището на женската папрат.
Действие и приложение: Коренището на мъжката папрат съдържа няколко производни на флороглуцина, които подтискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност. Дразнят лигавиците и предизвикват възпаление. Използуват се маслени, етерни и други извлеци от коренището или препарати, получени от активните вещества в него. Прилагат се за лечение на панделковиднпте глисти (тениите), като се спазват съвсем точно назначените от лекаря доза, диета и схема на лечение. Непременно след лекарството трябва да се вземе солево очистително — английска сол. (Да не се взема рициново масло!) Никога не трябва да се приема без лекарско назначение и надзор.
2. Вратига
Описание: Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са многобройни, 50–150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, в очертание елипсовидни, пересто нарязани, 7–20 см дълги; долните с дръжки, средните и горните приседнали. Цветните кошнички са 7–12 мм в диаметър, събрани в гъсти щитовидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Обвивките листчета на кошничката са голи, по края ципести. Всички цветове са тръбести, оранжевожълти. Плодовете са продълговати, към основата клиновидно стеснени, без хвърчилка. Цъфти от юни до септември.
Разпространение: Разпространено е по тревисти места, из храсталаци, по скалисти склонове и горски поляни, край реки, жп линии, пътища и огради в цялата страна.
Употребяема част: Използуват се цветните кошнички или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата, отрязани на около 20 см от върха на стъблото по време на цъфтеж.
Действие: Билката се използува като противоглистно средство поради съдържанието на туйон. Тя има и антисептично и спазмолитично действие.
Приложение: Използува се освен като противоглистно средство и при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, жълтеница и др. Противоглистното действие па билката се засилва при комбинирането й с цвят от пелин и лайка.
Начин на употреба: 2–3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 мл вода в продължение иа 10–15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.
Растението е отровно. Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно подтискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност.
Билката не трябва да се прилага за самолечение.
3. Обикновена тиква
Описание: Едногодишно културно растение със стелещо се или катерливо стъбло и едри последователни листа с дълги дръжки. Цветовете са разделнополови, жълторанжеви, 7–10 см в диаметър, разположени в пазвите на листата. Плодът е кълбовиден до цилиндричен, 15–40 см в диаметър, с многобройни бели семена. Цъфти юни—юли, а плодовете узряват септември—октомври.
Употребяема част: За лечебни цели се използуват семената и месестата част на плода.
Действие, приложение и начин на употреба: Тиквеното семе се използува срещу панделковидни и кръгли чревни паразити.
Употребяват се както пресните, така и сухите семки. Токсичността им е значително по-слаба от тази на коренището от мъжката папрат, затова и досега, макар и в редки случаи, намират приложение в народната медицина. Семките се използуват и като слабително и диуретпчно средство.
Прилагат се 300 г счуканн обелени семки със 100 г мед на гладно. След 3 часа се дава очистително и се прави клизма. На децата се назначават по-малки количества семки (75–150 г).
Месестата част на плодовете се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат и за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при атеросклероза и при затлъстяване.
Пикочогонното действие определя употребата на тиквата в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците. Народната медицина препоръчва при безсъние вечер по 1/2 чаша изцеден сок от тиква. Външно се прилага каша от настъргана тиква при изгаряне, екземи и др.
Народната медицина препоръчва при отоци и тиквичките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар